Увреждане и детство – интердисциплинарност

“Увреждане” и социален модел на увреждането

Концепцията за „увреждане” всъщност не е дефинирана в Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН (КПХУ). Въпреки това, известни насоки за тълкуване на термина са предоставени в Член 1, според който:

“Хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с различни пречки би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите.”

Позоваването на „взаимодействието” на „недостатъците” с „пречките” е от съществена важност. По този начин се признава, че изключването от обществото не се дължи единствено на наличието на някакъв вид „недостатъчност” (дефицит). То се причинява от пречките/ бариерите, с които тези хора се сблъскват. Този подход обикновено се определя като „социален модел” на увреждането.

Социалният модел на увреждането е разработен от Майк Оливър в началото на 80-те години на миналия век, за да се създаде рамка { link to bibliography 1.5.21}, която по-добре отговаря на нуждите на хората с увреждания. Социалният модел е структурна рамка, според която човекът с увреждане не е инвалидизиран поради същността на своята различност или „недостатък”, но всъщност бариерите, създадени от обществото, са тези, които инвалидизират и по този начин създават „увреждане”. Социалният модел е полезна и приложима рамка, тъй като се фокусира върху промяната и адаптирането от страна на държавата и обществото на закони, политики, структури и практики, за да ги направи по-приобщаващи и достъпни, вместо върху това хората с физическа, сетивна, когнитивна или друга „недостатъчност” да се адаптират или да останат изключени.

Социалният модел е създаден, за да се противопостави на медицинския модел на уврежданията, който често се използва от правителства и доставчици на услуги. Медицинският модел се фокусира върху дефицит или хронично заболяване като основен проблем и базира всички подходи и „решения” на „поправянето на дефицита” или адаптирането на лицето с увреждане спрямо наличните пречки, вместо да се работи за отстраняване на самата бариера. Медицинският модел често приема, че хората с увреждания не са нормални, което може да доведе до патерналистичен подход към услугите за лица с увреждания и да подхрани стигмата и дискриминацията към хората с увреждания.

Източник: Закон срещу дискриминацията на хора с увреждания (Великобритания – Disability Discrimination Act) – Пакет от ресурси за обучения в добри практики 2002 (Best Practice Trainers Resource Pack 2002) чрез Обучителен пакет за таксиметрови шофьори на Групата за демокрация, увреждания и общество (Democracy, Disability and Society Group’s Taxi Driver Training Pack)

Обяснение на бариерите, срещани от хората с увреждания според социалния модел

Детство, гласът на детето и принципът за най-добър интерес на детето

Дефиницията за „дете” в рамките на законодателството за човешки права, според Член 1 на Конвенцията за правата на детето на ООН (КПД), гласи:„всяко човешко същество на възраст под 18 години, освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано”.

Въпреки, че международното законодателство за правата на човека гласи, че на децата не се дава равна правоспособност с тази на възрастните, това не означава, че възгледите на детето нямат никаква тежест. КПД посочва, че децата трябва да бъдат приемани на сериозно във всички решения, които ги засягат, в съответствие с възрастта и зрелостта на детето. Член 12 от КПД гарантира „на детето, което може да формира свои собствени възгледи, правото да изразява тези възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответствуващо на възрастта и зрелостта на детето”. Това е приложимо към „всички въпроси, отнасящи се до него”.

Мнението на детето, обаче, трябва да бъде балансирано с „най-добрия интерес” на детето. Концепцията за най-добрите интереси на детето е изложена в Член 3 на КПД, според който: във всички действия, предприети от обществени или частни институции, „висшите интереси на детето са първостепенно съображение”. В член 5 и член 14 КПД също валидизира развиващия се капацитет на детето в упражняването на собствените права . УНИЦЕФ има издаден подробен доклад, { link to bibliography 1.3.10 Gerison Lansdown, The Evolving Capacities of the Child}, който обяснява идеята и термина „развиване на капацитета/ способностите на детето”. Перифразирайки изложението на доклада: задължение на държавата и нейните субекти е да създават политики, закони и практики, позволяващи на всички деца да реализират правата си. Развиващите се способности не трябва да бъдат използвани като начин за лишаване на децата от техните права.

Важно е да се разбере как възгледите на детето могат да повлияят на определянето на онова, което е в най-добър интерес за него. Майкъл Фриймън има подробни разработки за правата на детето {Link to bibliography 1.5.12 Michael Freeman, ‘Why It Remains Important to Take Children’s Rights Seriously}, как да се балансират най-добрите интереси на детето с неговото мнение (глас) и как да се оценява „развиващият се капацитет”. Според него: „За това няма прост отговор или просто разрешение. Но, безспорно, трябва да се отделя по-малко внимание на това, което тези млади хора знаят – изразявайки го с по-оскъдни и с различни думи на знание и разбиране – и повече – на това как взетото от тях решение подкрепя целите им и се съгласува с ценностните им системи.” Фриймън се застъпва за идеята, че при определянето на най-добрите интереси на детето, неговият глас трябва да бъде взет предвид и напълно зачетен, преди да бъдат отхвърлени исканията и предпочитанията му.

Член 3 на КПХУ (който очертава общите принципи на Конвенцията) призовава към „зачитане на развиващите се способности на децата с увреждания…” Член 7 на КПХУ постулира, че „във всякакви действия, засягащи децата с увреждания, първостепенно съображение ще бъде защитата на интересите на детето.”

Децата с увреждания като група

Правата на децата с увреждания са конкретно споменати в две основни международни споразумения – Конвенцията за правата на детето (КПД) и Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ).

КПД детайлизира човешките права, приложими към всички деца (със и без увреждания) и забранява дискриминацията въз основа на увреждане в прилагането на правата, посочени в КПД. В член 23 на КПД се отделя специално внимание на децата с увреждания , който гласи, че децата с увреждания „трябва да водят пълноценен и достоен живот в условия, които осигуряват достойнството им, поощряват самостоятелността и улесняват активното им участие в обществото.”

КПХУ прави препратки към КПД в Член „с” от Преамбюла. Член 7 на КПХУ е специално посветен на деца с увреждания и призовава държавите „да предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им човешки права и основни свободи, равноправно с останалите деца.” Член 28 урежда задължението на държавите за предоставяне на равен достъп до задължително и свободно начално и средно образование и достъп до приобщаващо образование.

Член 4 от общите задължения на държавите-страни по КПХУ определя, че: „в разработването и прилагането на необходимото законодателство и политики, …, отнасящи се до проблемите на хората с увреждания, държавите – страни по Конвенцията следва да се консултират тясно с и да ангажират активното участие на лица, включително деца, с увреждания.“ Член 7 (3) на КПХУ призовава държавите-страни по Конвенцията да гарантират правото на децата с увреждания „свободно да изразяват становища по всякакви въпроси, които ги засягат, като на техните становища се придава подобаваща тежест в съответствие с възрастта и степента им на зрелост; заедно с това, на децата трябва да им се предоставя подходящо за увреждането и възрастта им съдействие при упражнването на това право.“

Член 13 от КПХУ, се отнася до равен и ефективен достъп до правосъдие за хора с увреждания, изисква предоставяне на подходящи за възрастта улеснения за фасилитиране на този процес. Брошурата „See me, Hear me“ (Виж ме, чуй ме) {link to bibliography 1.3.12 Save the Children, See me, Hear Me, a guide to using the UN Convention on the Rights of Persons with Disabilities to promote the rights of Children } предоставя полезни насоки и предложения за използването на КПХУ за утвърждаване на правата на децата с увреждания.

Децата с увреждания попадат едновременно в две пресичащи се категории: те са деца и лица с увреждания. Като такива, пречките, които срещат, може да се различават от тези, с които обичайно се сблъскват децата без увреждания и възрастните с увреждания. Важно е да се признае отличителният характер на опита на децата с увреждания – преживявания, които могат да бъдат различни от тези на децата без психични увреждания и от тези на възрастните с психични увреждания. Тази концепция е известна като интердисциплинарност – идея, подробно изследвана в работата на Кимбърли Креншоу (Kimberle Crenshaw) {link to bibliography 1.5.17 Kimberle Crenshaw, ‘Mapping the Margins: Intersectionality, Identity Politics, and Violence Against Women of Color} във връзка с интердисциплинарността по отношение на раса и пол. Според нея: „Посредством осъзнаване на интердисциплинарността, можем по-добре да приемем и обосновем различията между нас и да договорим средствата, чрез които тези различия ще намерят изява в конструирането на групови политики.“ Наръчника за човешки права на Университета в Минесота има полезна глава, която разглежда пресичането на идентичностите на детството и увреждането и изследва специфичните нужди на децата с увреждания.

Въпреки, че тук се фокусираме върху пресичането на категориите увреждане и детство, е важно да приемем, че детството и увреждането не са единствените характеристики или идентичности, които даден индивид притежава. Възможно е да се наложи да се вземат предвид други идентичности, за да се обхване напълно естеството на преживяванията и пречките, които те може да срещат. Например, едно дете с психично увреждане би имало и характеристики или идентичности, свързани с раса, етническа група, религия, принадлежност към ромска или мигрантска група, ЛГБТ или пол.

Законите и програмите често се съсредоточават върху или засягат въпроси, свързани или само с деца, или с възрастни с увреждания. Програми и закони, които са тясно фокусирани върху целевата си група, не могат адекватно да отговорят на специфичните пречки, срещани от децата с психични увреждания. Например, закон, който позволява на деца да свидетелстват в съдебни производства, в съответствие с техния „развиващ се капацитет”, може да се тълкува като дисквалифициране на децата с психични увреждания от свидетелстване. Съдиите могат да отказват изслушване на свидетелски показания от деца на възраст под седем години, защото вярват, че децата на възраст под седем години нямат капацитет да дават показания. Двете практики са в противоречие с принципите и правата, установени в КПД и КПХУ. Както се посочва в доклад на УНИЦЕФ { link to bibliography 1.3.10 Gerison Lansdown, The Evolving Capacities of the Child} за развиващия се капацитет на децата: „Важно е да се подчертае, че упражняването на правата на детето не зависи от способността му да носи отговорност или до достигане на определена възраст.“

За професионалистите, които работят със или които може да влязат в контакт с деца с психични увреждания в работата си, е важно да разглеждат конкретните индивидуални потребности на детето при предоставянето на услуги (правни, социални или здравни). Най-удачният начин за това, е да бъдат попитани самите деца за подкрепата, от която се нуждаят (ако има такава). Полезна информация може да бъде предоставена от членовете на семейството или от хора, полагащи грижи за тях, които познават детето добре – въпреки че трябва да се внимава да не се дава приоритет на техните становища пред тези на детето.

• Чувствителност към възможните последици от интердисциплинарните недостатъци
• Разбиране на баланса между правата на детето, подхода за най-добрия интерес и развиващите се способности на детето
• Чувствителност към съображенията на социалния модел на уврежданията, както и необходимостта да серазпознават иотстраняват бариерите