Ефективна и адекватна защита на поверителността на данните

Член 16 от Конвенцията за правата на детето (КПД) гласи, че правото на неприкосновеност на личния живот на детето трябва да бъде зачитано. Член 40 от КПД поставя изричното изискване за всяко дете, участващо в наказателно производство, „да се зачита напълно неговият личен живот на всички етапи на процеса.“ Според Член 22 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, държавите се задължават да защитават хората с увреждания, вкл. деца с психични увреждания, „от произволна и неправомерна намеса в личното им пространство и неприкосновеност.“ В допълнение към тези общи международни стандарти, ЕС е разработил по-подробни насоки за това как трябва да се работи със, съхранява и публикува лична информация. Основните разпоредби за защита на данните на ЕС се съдържат в Директива 95/46/ЕО и Директива 2002/58 /EО. Повече информация за тези стандарти е на разположение в Агенцията на Европейския съюз за основните права: Наръчник по европейско право в областта на защитата на данните.

Член 2 на Директива 95/46/ЕО дефинира личните данни като: „всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице („съответно физическо лице“); за подлежащо на идентифициране лице се смята това лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификационен номер или един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа, физиологическа, психологическа, интелектуална, икономическа, културна или социална самоличност.“ Работна група на ЕС е изготвила становище за защита на личните данни на деца според тази директива. Становището посочва най-добрия интерес на детето като първостепенно съображение, излагайки, че незрелостта на децата ги прави уязвими и това трябва да бъде компенсирано чрез адекватна защита и грижа. На второ място, правото на детето на развитие може да бъде надлежно упражнявано единствено със съдействието на или защитата на други субекти и/или лица. Становището засяга също и конфликта на интересите при признаването на правото на неприкосновеност на детето, съобразявайки се същевременно с принципа за най-добрия интерес на детето.

През 2015 г. ЕС трябва да приеме нови правила за защита на данните. Предложението за нова директива променя дефиницията за „дете“, за да се постигне по-голямо съответствие с Конвенцията за правата на детето, и изисква всяка комуникация с дете относно личните му данни да бъде на ясен и разбираем за него език. Ако бъде приета, новата директива ще изисква и съгласие от родителите преди обработката на данни за деца под 13 години.

Международните медийни организации и тези за защита правата на детето имат ясни насоки за типа информация, свързана с деца, която да бъде включена в новинарски публикации. Международната федерация на журналистите (МФЖ) има няколко ръководни принципа за задълженията на журналистите за защита на личните данни на деца. Според тях, журналистите трябва да „предпазват от визуално или друго идентифициране на самоличността на децата, освен ако не е от значителен обществен интерес.“ МФЖ подчертава също важността да не се идентифицират деца-жертви на престъпления – най-вече по отношение на отразяването на новините. В някои страни, като Великобритания, тези принципи са залегнали в законодателството. В Обединеното кралство съдът може да изиска да не се разкрива никаква информация, която би могла да доведе до идентифицирането на лица под 18 години, участващи в наказателно производство.

Защитата на данните на децата в друг контекст, като например поправителни домове или училища, често има и някои по-различни и специфични съображения, които са засегнати в някои международни или европейски документи като ръководни насоки. Тези особени случаи са особено релевантни за деца с психични увреждания.

Организацията на обединените нации има разработени правила за третирането на деца, лишени от свобода, които включват правила за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот. Тези правила изискват поверителност на комуникацията между детето и неговия законен представител и семейство. Тези правила, също така, изискват професионалистите, работещи в центровете за задържане на непълнолетните, да спазват конфиденциалност по отношение на всяка поверителна информация, свързана с непълнолетните нарушители или техните семейства, придобита в резултат на професионалната им роля. УНИЦЕФ има и документ – анализ на политиките (Каролин Хамилтън, Насоки за законодателна реформа в младежкото правосъдие), {link to bibliography 1.3.6 Carolyn Hamilton Guidance for Legislative Reform on Juvenile Justice}, където се засяга този проблем, както и защитата на личните данни по време на наказателно производство.

Децата, участващи в съдебни производства, имат специалното право на неприкосновеност на личния живот по време на процеса, за разлика от възрастните в съдебните производства. УНИЦЕФ предлага законови и подзаконови разпоредби, които са необходими, за да се приведе в изпълнение на това право, които са формулирани в документ с ръководни насоки. {link to bibliography 1.3.6 Carolyn Hamilton Guidance for Legislative Reform on Juvenile Justice}. Той препоръчва на държавите да приемат закони, които забраняват публикуването на всякаква информация за деца в конфликт със закона, която би могла да доведе до тяхното идентифициране. Той, също така, настоява за закони, които забраняват на медиите да отразяват информация, която би могла да доведе до идентифицирането на такива деца.

През 2009г работна група на ЕС изработва Становище 2/2009 за защита на данните на децата, където са изложени специфични политически съображения за споделяне на данни на деца в контекста на училищната среда. В него се посочва, че училищата трябва да информират детето (субекта на данни) кой е администратор на данните, защо се събират данните и за колко време ще бъдат съхранявани. По отношение на децата с психични увреждания, становището определя медицинското лечение и специалните образователни потребности на лицата с увреждания като данни, които изискват повишено ниво на сигурност.

Въпреки, че децата имат право на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, тези права не са абсолютни. Налице е общо разбиране, че информацията за едно дете може да бъде споделена, когато това е в негов интерес. В становището на работната група на ЕС по член 29 от Директива 95/46/ЕО, се посочва, че може да има случаи, когато принципът за най-добрите интереси може да надделее над правата за лична неприкосновеност на детето.

Това се отнася най-вече до случаи, свързани с медицински данни, когато, например, една социална услуга за младежи може да изиска такава информация в случаи на неглижиране или злоупотреба с деца. Аналогично, един учител може да разкрие лични данни на детето на социален работник, за да защити детето -физически или психически. В изключителни случаи, принципът за най-добрия интерес на детето може да влезе в конфликт и с изискването за съгласие на законните представители на детето. Най-добрият интерес трябва да бъде предпочетен и в случаите, когато съществува риск от нарушаване на психическия или физическия интегритет на детето.

Начините, по които се осъществява този баланс на интересите, са различни в отделните страни, и за професионалистите е важно да имат достъп до актуална и коректна информация за законите за защита на личните данни и неприкосновеността в собствената им страна.

Въпросът за участието на родителите, когато детето е обект на административни, граждански и наказателни производства, е сложен. Насоките на Съвета на Европа гласят, че родителите на децата трябва да бъдат информирани, когато децата са задържани (арестувани), да им се разкрие причината за задържането и да бъдат помолени да отидат в полицията. Законите може да се различават в различните страни по отношение на това дали родителят е длъжен да присъства на разпита на дете- жертва, свидетел или предполагаем извършител. Насоките на Съвета на Европа посочват, че децата трябва да имат право на свое собствено законно представителство и „да се възприемат като пълноправни клиенти със свои собствени права.“

Общ коментар 10 към КПД препоръчва родителите да присъстват на съдебните производства, но предупреждава, че те не трябва да участват в процеса на вземане на решение, и предлага, че има случаи, в които в най-добрия интерес на детето е родителите да бъдат изключени от производството. В съответствие с Насоките на Съвета на Европа и Конвенцията на ООН за правата на детето, правните и правоприлагащите професионалисти трябва да се допитат до детето дали искат техният родител да присъства по време на разпита и/ли по време на цялото производство в случаите, които се отнасят до деца-жертви, свидетели или извършители на престъпления.

Изключително важно е професионалистите да имат актуална информация за законодателството за защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот и как то се отнася до деца с психични увреждания – с цел да се гарантира ефективен достъп до правосъдие за тези деца. Някои ключови умения, които са необходими, за да се гарантира ефективна и адекватна защита на данните, включват зачитане на гласа на детето при определяне на това каква информация детето иска да сподели, способността да се прилага правилно принципът за най-добрите интереси при споделяне на информация за детето и разбиране на баланса между родителските права и правата на детето, когато родителите се включват в граждански, наказателни и административни производства, свързани с деца с психични увреждания.