Участие в съдебно производство

Член 12 на Конвенцията за правата на детето се отнася до зачитането на гласа (мнението) на детето и гласи, че „на детето е предоставена възможност да бъде изслушвано при всякакви съдебни и административни процедури, отнасящи се до него.“ Общ коментар 12 на Комитета по правата на детето предлага девет елемента, които трябва да присъстват във всички процеси, засягащи детето, за да бъде участието му по-ефективно и пълноценно. Според Комитета, „всички процеси, в които дете или деца участват и биват изслушвани, трябва да бъдат:

1. прозрачни и информативни;
2. доброволни;
3. почтителни;
4. актуални;
5. подходящи за децата;
6. приобщаващи;
7. подкрепени от обучение;
8. безопасни и съобразени с риска;
9. отговорни

УНИЦЕФ е разработил наръчник с ресурси (Герисън Лансдаун, „Всяко дете трябва да бъде изслушано“ – Насоки към Общ коментар 12 на Комитета на ООН по правата на детето), където задълбочено се изследва какво означава правото на участие на детето в контекста на Общ коментар 12. Фактологически доклад на УНИЦЕФ за правото на участие твърди, че на детето трябва да бъде дадена възможност да разбере последствията от и въздействието на своите възгледи, за да може участието му да бъде смислено, както и че правото на участие отваря врата на децата за достъп до други права.

Член 7 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ) повтаря правата, утвърдени от КПД, тъй като постановява, че децата трябва да бъдат изслушвани „по всякакви въпроси, които ги засягат.“ Член 13 от КПХУ също изисква равен и ефективен достъп до правосъдие за всички лица с увреждания, вкл. деца с психични увреждания, и формулира задължението за предоставяне на „подходящи за възрастта улеснения“ с оглед фасилитирането на този достъп. Тези специфични за хората с увреждания стандарти подчертават значението на правото на всички деца да участват ефективно във всички граждански, наказателни и административни производства. Където е необходимо, в процедурите трябва да бъдат приложени специфични улеснения, приспособления и подкрепа за деца с психични увреждания, за осигуряване на тяхното ефективно участие.

На европейско ниво са разработени допълнителни насоки за улесняване на участието на децата в процедурите за вземане на решения по въпроси, които ги засягат – както от ЕС, така и от Съвета на Европа. Член 7 от Директивата на ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, формулира задължението за предоставяне на безплатен устен превод по време на изслушванията или разпитите на жертвата, и в останалите фази на участие в наказателното производство. Член 7 пояснява, че преводът се изисква за „жертви, които не разбират или не говорят езика на наказателното производство.“ Децата с психични увреждания може да се нуждаят от съдействие при комуникацията и интерпретиране, за да се улесни участието им в съдебното производство. Член 26 от същата Директива гласи, че на жертвите на престъпления, вкл. деца, „ следва да се дадат достатъчно подробности, за да се гарантира, че жертвите се третират с уважение, и за да им се даде възможност да вземат информирано решение относно участието им в производството.“

Съветът на Европа дефинира принципа за участие в Насоките на Комитета на министрите за правосъдие, съобразено с интересите на детето, като: „правото на всички деца да бъдат информирани относно техните права, правото да им се предоставят подходящи начини за достъп до правосъдие и да се допитват до тях и да бъдат изслушвани в съдебните производства, в които те участват или

които ги засягат.“ Според тези Насоки, трябва да се отдава „подобаващо значение

на възгледите на децата, като се имат предвид зрелостта и всякакви затруднения в общуването, които те могат да имат, с цел тяхното участие да бъде смислено.“ Както се отбелязва в Насоките на генералния секретар на ООН: подход на ООН към правосъдието за деца (2008 г.), „пълноценното участие на децата в държавни и недържавни съдебни производства често изисква съществени промени в законодателството, правната практика и нагласите.“

В миналото децата с интелектуални затруднения, разстройства от аутистичния спектър и/ли психично-здравни проблеми не винаги са имали възможност да участват в производства, които могат да окажат влияние върху техния живот. Това може да се дължи на факта, че не се изисква участието на деца в съдебното производство или поради наличието на специфични забрани за участие в производството. Участието на деца с психични увреждания може да бъде ограничено и от дискриминационни стереотипи за способностите на детето да разбере производството, липсата на подкрепа и достъпна архитектурна среда или недостъпно съдебно производство. Правото на участие за деца с интелектуални затруднения и психични разстройстваза да бъде ефективно, производството трябва да бъде достъпно и да са налице комуникационни улеснения и подкрепа, извършвани от подготвени служители, които се чувстват удобно и са уверени в работата с деца с психични увреждания.

Основно съображение за участието на деца с психични увреждания в съдебно производство е процесът да бъде безопасен и чувствителен към риска. Това означава, че за децата с психични увреждания трябва да има процедури за поверителност на данните и че децата трябва да бъдат информирани за правото си срещу тях да не се упражнява насилие и злоупотреба, и да знаят къде да съобщят при наличие на злоупотреба. За деца с психични увреждания, които са жертви на насилие, безопасното участие в съдебно производство трябва да включва предоставянето на грижи и подкрепа за децата жертви, както и да бъдат далеч от предполагаемите насилници. Децата, които са жертви на злоупотреба от грижещо се за тях лице или роднина, може да се нуждаят от по-голяма подкрепа и услуги, а не просто от достъп до правораздавателната система. Многократни интервюта и разпити на деца-жертви могат да доведат до повторно виктимизиране на детето. При граждански, административни и наказателни производства, неразкриването на самоличността на детето (било то жертва или обвиняем) може да бъде ключов елемент за гарантиранция, че процесът наистина дава възможност за участие на детето. За повече информация вижте раздела за защита на данните.

Пример за добра практика на защита, която улеснява участието, може да се види в Исландия в техния „Дом на децата“ (Children’s House). {link to bibliography 1.5.14 Bragi Gubrandsoon, ‘Under One Roof- Towards the best interest of the child in cases of child sexual abuse’} Философията на ‚Дома на децата“ е, че детето е в центъра на производството и различните агенции трябва да се адаптират към неговите потребности, вместо да се изисква от детето да отговаря на изискванията на агенциите. „Домът на децата“ осигурява безопасна и дружелюбна среда за деца, за които има сигнали за сексуална злоупотреба, за да бъдат интервюирани от обучен приятелски настроен професионалист, докато останалата част от екипа за подкрепа и разследване гледа чрез видеонаблюдение, за да се избегне нуждата от многократни интервюта.

След като професионалистите признаят правото на децата с психични увреждания да участват в производства, основните умения, които са необходими за постигане на пълноценно участие в съдебните процедури, включват: гъвкавост, комуникация, както и способност за идентифициране и отстраняване на бариерите пред участието.

Насоки за осигуряване на ефективно участие на деца с интелектуални затруднения и психични разстройства, които са ответници в наказателни производства, са разработени в Англия и Уелс. Те включват следните предложения.

• Организиране на посещение на подсъдимия в съдебната зала преди изслушването или съдебния процес, за да може да се запознае с обстановката
• Използване на прост, ясен език, който ответникът може да разбере
• Провеждане на процеса в съдебна зала, където всички участници са разположени на (приблизително) едно ниво
• Позволяване на подсъдимите да седят с членове на техните семейства и/ли други подкрепящи възрастни, на място, където могат лесно да общуват със своите законни представители
• Ограничаване на достъпа на медиите и широката общественост

Друг добър пример за улесняване на участието на деца-жертви е представен в България чрез използването на модела на „синята стая“. Това е специализирана стая, състояща се от две части, разделени от еднопосочно огледало, където децата се интервюират или свидетелстват, отделно от всички останали в съдебното производство, за да се чувстват сигурни и по-малко травматизирани.