Справедлив съдебен процес

(a) Деца, които са заподозрени или обвинени в извършването на престъпления

Правото на справедлив съдебен процес се разглежда в някои от най-ранните ратифицирани инструменти за човешките права – като Член 10 на Общата декларация за правата на човека и Член 14 на Международния пакт за граждански и политически права. Член 6 на Европейската конвенция за защита правата на човека също определя изискванията за справедлив съдебен процес.

За да се гарантира справедлив процес за деца, заподозрени или обвинени в нарушаване на наказателния закон, Член 40 на Конвенция за правата на детето (КПД) постулира:

(i) да се счита за невинно до доказването, че е виновно в съответствие със закона;

(ii) да бъде информирано незабавно и директно за обвиненията против него, или, ако е необходимо, чрез неговите родители или законни настойници;

(iii) да има правна или друга подходяща помощ;

(iv) случаят да бъде решен без забавяне от компетентна, независима и безпристрастна институция или съдебен орган в справедлив процес, съгласно закона, освен ако се прецени, че това не е в интерес на детето;

(v) да не бъде принуждавано да дава показания или да се признава за виновно;

(vi) ако се счита, че е нарушило наказателния закон, това решение и всякакви мерки, наложени вследствие от това, да бъдат обжалвани пред по-висша компетентна, независима и безпристрастна институция или съдебен орган, съгласно закона;

(vii) да има безплатно осигуряване на преводач, ако детето не разбира или не говори използвания език;

(viii) да се зачита напълно неговият личен живот, през всички етапи на процеса.

Важно е да се отбележи, че изискванията за справедлив процес, приложими за деца, които са заподозрени или обвинени в престъпления, са различни от тези за възрастни. Например, зачитането на личния живот на предполагаемия извършител е право, уникално за деца и непълнолетни правонарушители. То поставя изискването да не се публикува идентифицираща информация за деца-правонарушители или заподозрени в извършването на престъпление, както е обяснено в раздела за защита на данните.

http://mdac.org/A2J-training-site/%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80/?lang=bg

Също така, трябва да се отбележи изискването за осигуряване на преводач, ако детето не разбира използвания език. Тази формулировка може да бъде обсъдена, за да се даде възможност за използване на алтернативна подкрепа в комуникацията с обвиняеми в правонарушения с психични увреждания, които имат затруднения в разбирането на официалния език, използван в съдебната зала.

Концепцията, че жертвите имат права в съдебни процеси и наказателни производства добива все по-голямо признание в Европа и в света. В този раздел ще разгледаме как да се балансират правата на децата-свидетели и жертви на престъпления с установените мерки за защита, осигурявани на подсъдимите в рамките на правото на справедлив съдебен процес

Според Член 12 на КПД, който гарантира правото на детето да бъде изслушвано, мнението на децата-жертви или свидетели трябва да бъде поискано и взето предвид по време на тяхното участие в процеса, както и да им бъде позволено да изразят свободно своите възгледи или съображения.

Приятелски настроената към детето обстановка, използването на видео връзка, посредници или екран около свидетелската скамейка, позволяващи на детето-жертва или свидетел да даде показания, са мерки, които се подкрепят от Насоките на ЕС за правосъдие, съобразено с интересите на детето (виж по-горе), както и от Директивата на ЕС за правата на жертвите на престъпления.

Законодателният модел на УНИЦЕФ за Правосъдие по въпроси, свързани с деца, които са жертви и свидетели на престъпления {link to bibliography Unicef, Justice in Matters involving Child Victims and Witnesses of Crimes-Model Law and related commentary} беше създаден, за да даде пример за прилагането на принципите на КПД и Насоките на ООН за правораздаване по въпроси, свързани с деца, които са жертви или свидетели на престъпления. Законодателният модел предлага различни механизми, които могат да бъдат използвани за по-добра защита на децата-жертви и свидетели от травма в резултат на свидетелстване на официален съдебен процес и ревиктимизация (жертвата на престъплението става жертва на обвинението). Важен момент в законодателния модел е постановяването (в Член 28), че отстраняването на обвиняемия от съдебната зала трябва да бъде позволявано в някои случаи, когато дете-жертва или свидетел на престъпление дава показания и че правото на обвиняемия да се изправи срещу своя обвинител се счита за спазено, ако неговият адвокатът присъства в съдебната зала по време на свидетелските показания.

Важно е да се отбележи, че, съгласно законодателството на ЕС, не съществува право на директна (лице в лице) конфронтация с обвинителя. Още повече, Европейският съд по правата на човека признава, че в наказателни производства, свързани със сексуална злоупотреба с малолетен, „могат да се вземат някои мерки с цел защита на жертвата.”

Отношението на понятието „справедлив съдебен процес” към достъпа до правосъдие на деца с психични увреждания беше изяснено в дискусията в раздели

Основни принципи на стандартите за човешки права

по-горе. Връзката е двуяка:

Първо, в случаите, когато дете с психични увреждания е заподозряно или обвинено в извършване на престъпление, се прилагат редица специфични гаранции за защита на човешките права. Тези гаранции са приложими за всички деца (не само тези с психични увреждания), които са заподозрени или обвинени в правонарушения.

Въпреки това, някои от тях (например задължението за осигуряване на преводач) изискват особена чувствителност към ситуацията на деца с психични увреждания и дават основания за искане да бъде оказана подкрепа на тези деца.

Второ, в случаи, в които дете с психични увреждания е жертва или свидетел в наказателен процес, може да възникнат въпроси относно справедливостта на съдебния процес. Както беше отбелязано по-горе, предоставянето на необходимите подкрепа и улеснения на дете, за да участва ефективно в съдебно производство, само по себе си, не е в противоречие с правото на обвиняемия на справедлив съдебен процес. Когато конфронтацията с обвиняемия би могла да травматизира детето, изискването за справедливост спрямо детето може да наложи да бъдат взети алтернативни мерки, за да се избегне противопоставянето. Отново, тези съображения са от значение за всички деца, но наличието на психично увреждане може да се окаже важен фактор в оценяването на вида подкрепа и улесненията, от които конкретното дете се нуждае

• Умения за съобразяване с изискванията за защита на данните и гарантиране, че правата и личния живот са зачетени
• Умения за общуване с деца с психични увреждания, които са заподозрени, жертви или свидетели на престъпления
• Умение за адаптиране на съдебното производство, когато е необходимо да се осигури защита и подкрепа на дете с психични увреждания