Равнопоставеност и недопускане на дискриминация
„Дискриминацията” е термин, който може да бъде използван в смисъл на „отличаване”. Въпреки това, в правен контекст, тя обикновено се използва за обозначаване на поведение, системи и структури, които несправедливо поставят в неравностойно положение дадено лице поради това, че притежават определена лична характеристика. Дискриминацията може да се основава на широк спектър от различни характеристики, включително възраст и увреждане. Нормативните забрани за дискриминация представляват важен инструмент в усилията на правителствата за постигане на по-равнопоставени общества, в която всички хора са в състояние да участват и да допринасят.
Дискриминацията често е под формата на различно отношение към хората, напр. по-лошо отношение поради лична характеристика – напр. училищна политика за отказ да приемат ученици с психиатрична диагноза. Въпреки това, в повечето държави, които забраняват дискриминацията, има много ситуации, в които по-неблагоприятното третиране на базата на конкретна характеристика не се считат за незаконна дискриминация. Например, фактът, че на деца под определена възраст не се разрешава да гласуват, е форма на различно и вероятно по-неблагоприятно отношение към деца, но обикновено не се счита за несправедлива политика или забранена незаконна дискриминация. Дискриминацията може да бъде и под формата на невъзможност да се прояви различно отношение към даден човек поради личните му характеристики. Например, ако не успеем да адаптираме един изпит в подходящ за хора със зрителни увреждания формат, за да могат те да прочетат въпросите, това ще бъде дискриминация срещу тях.
Основни принципи на стандартите за човешки права
Цялата концепция за човешките права се основава на предпоставката, посочена в Член 1 от Всеобщата декларация за правата на човека, че:
„Bсички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.”
Ангажиментите, гарантиращи, че този фундаментален принцип на равенство се зачита, се съдържат в инструментите за прилагането на човешките права на ООН, Съвета на Европа и Европейския съюз под формата на клаузи, забраняващи дискриминация.
Важна забрана за дискриминация в законодателството за човешките права на ООН се съдържа в Член 26 на Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП). Според него: „законът трябва да забранява всякаква дискриминация и да осигурява на всички лица еднаква и ефикасна закрила против всякаква дискриминация.”
Член 2(1) от същия документ също е от значение, тъй като постановява, че признатите от Пакта права ще бъдат прилагани „без разлика”, базирана на лични характеристики като раса и пол.
И двата документа – Международния пакт за граждански и политически права (Член 24(1)) и Конвенцията за правата на детето (Член 2) утвърждават, че съдържаните в тях права трябва да бъдат упражнявани от всяко дете без дискриминация, основаваща се на признаци като раса, пол и политически възгледи. В член 2(1) на Конвенцията за правата на детето понятието „увреждане” е включено като пример за характеристиките, въз основа на които може да възникне дискриминация .
Дискриминацията въз основа на увреждане (инвалидност) се забранява в Член 5 на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Според Член 2 от този международен договор, дискриминацията по признак на увреждане включва всякакви действия и поведение, имащи „за цели или последица” отказването на достъп до упражняване на дадено право поради увреждане – подход, който отразява начина, по който „дискриминацията” е била тълкувана в предходни документи за човешките права на ООН. Член 2 на КПХУ изяснява и обстоятелството, че непредоставянето на „разумни улеснения” също се приравнява с дискриминация. Пример на случай, при който Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания счита, че не са били осигурени необходимите разумни улеснения, и съответно, че е налице случай на неправомерна дискриминация, е HM срещу Швеция. Става въпрос за жена с увреждане, която, по здравословни причини е подала молба за разрешение за изграждане на пристройка към нейната къща. Органът по планиране й отказва, без да взема предвид увреждането на жената, тъй като за дадения географски район към дадения момент е в сила политика за отказване на подобни искания. Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания резюлира, че органът е трябвало да разгледа едно такова отклонение от стандартната практика като разумно улеснение в дадените обстоятелства, свързани с наличието на увреждане при ищеца.
В системата на Съвета на Европа дискриминацията при упражняване на правата по Конвенцията (вкл. правото за справедлив съдебен процес е забранено от Член 14 на Европейската конвенция за защита на правата на човека.
В системата на Европейския съюз, член 21 от Хартата на основните права на ЕС забранява всяка форма на дискриминация, вкл. въз основа на увреждане, в тълкуването и прилагането на законодателството на ЕС. Тъй като законодателството на ЕС съдържа редица директиви за криминалното правораздаване, те трябва да бъдат интерпретирани в светлината на изискването да не се дискриминира въз основа на увреждане.
Практическо приложение при участието на деца с психични увреждания в съдебни производства
Доставчиците на услуги, свързани със съдебни производства, биха могли да дискриминират дадени лица въз основа на това, че са деца или са с интелектуално или психосоциално разстройство. Те биха могли да дискриминират и на междусекторна база – напр. че е дете с интелектуално затруднение или психосоциално увреждане.
Подобна дискриминация може да бъде под формата на правила, поведение или системи, които имат за цел ограничаване на достъпа на дадено лице до правосъдие без основание – например правило, което не позволява на децата да имат адвокат, се счита за дискриминация въз основа на възраст. Дискриминацията може да бъде и под формата на правила, поведение или системи, които имат този практически ефект, без това да е основното им предназначение или цел – например изискването хората да бъдат в състояние да разбират сложни синтактични конструкции, за да дават показания, е вероятно да се счита за дискриминация едновременно към деца и към хора с психични увреждания. В допълнение, най-малко по отношение на хората с увреждания, дискриминацията може да бъде под формата на непредоставяне на разумни улеснения.
Разумни улеснения са всякакви подходящи приспособления или подкрепа към стандартните процеси, които са необходими, за да се избегне поставянето на даден човек в неравностойно положение поради физическо, сетивно, интелектуално, психосоциално или друго увреждане. Следователно, това изисква предприемането на активни действия, за да се идентифицира какъв тип приспособление или подкрепа би елиминирал потенциалното неблагоприятно обстоятелство за конкретния човек, както и да се гарантира, че необходимите приспособления или подкрепа се прилагат. Това зависи от ограниченията на „непосилното бреме” или „необосноваността”.
Поради това, в съдебното производство улесненията могат да бъдат под формата на по-голяма гъвкавост относно начина, по който се дават показания в съда. Например: позволявайки на дете, което е с психосоциално увреждане, да обърне гръб на съдията, докато разговаря с него; да има чести паузи и достъп до детски играчки или предмети за намаляване на напрежението (като трамплин или любимо мече) или показанията да се дават в определено време от деня. Задълженията за предоставяне на разумни улеснения могат да изискват оказването на подкрепа, като например осигуряването на медиатор, който да съдейства на дете с интелектуални затруднения да дава информация на полицията.
Специфични умения
За да се гарантира, че децата с интелектуални затруднения и психосоциални увреждания не са дискриминирани от организациите в системата на правосъдието (и професионалистите, работещи в тях), съответните специалисти трябва да притежават определени умения. Те включват гъвкавост, способност за идентифициране на приспособленията и подкрепата, които биха били ефективни при премахването на потенциалните неблагоприятни фактори.