Достъп до правосъдие
Достъпът до правосъдие, като академична дисциплина, се асоциира с работата на Капалети (Cappalletti) през 70-те и 80-те години. В статия, в съавторство с Гартг (Garth), той пише:
„Трябва да се признае, че изразът „достъп до правосъдие” не може лесно да бъде дефиниран, но той служи да се фокусираме върху две от основните предназначения на правосъдната система… първо, системата трябва да е еднакво достъпна за всички; второ, тя трябва да води до справедливи резултати, както за индивида, така и за обществото”
В контекста на човешките права, правото на достъп до правосъдие, принципно се асоциира с поставяне на фокус върху осигуряване на механизми за достъп, които превентират нарушаване на права – механизми, които са справедливи и осигуряват подходящи компенсаторни мерки. В този смисъл, правото на достъп до правосъдие е овластяващо право, което дава възможност за оспорване при нарушаване на други права. Според {{Lord, Guernsey, Balfe, Karr and Flowers (2009)[1]}}, параграф 12.1
„Възможността да се възползваш от правото на достъп до правосъдие е от изключителна важност за възможността да се възползваш от всички останали човешки права.”
В същия дух е и изказването на, {{Director of the EU Agency for Fundamental Rights has observed[2]}}:
„Възможността да се възползваш от правата си е основополагаща за превръщането на основните права в реалност. Достъпа до правосъдие не е право, само по себе си, а е овластяващо и даващо възможност на индивидите да се възползват от правата си и да получат справедливост право. В този смисъл, то трансформира основните права от теория в практика.”
Както и Michael Mansfield QC, е цитиран в {{the Guardian in 2011[3]}}
„Достъпът до правосъдие е много по-широкообхватна концепция от достъпа до съд или до съдебна защита… То включва приемане на факта, че всеки е защитен от закона и че от правата няма смисъл, ако те не могат да бъдат прилагани. Става въпрос за защита на обикновените и уязвимите хора и за решаване на техните проблеми.”
Основи на Стандартите за правата на човека
Терминът „достъп до правосъдие” не може да бъде намерен в по-ранните документи/договори на СЕ или на ООН. Това е концепция, която произлиза от правото на равенство пред закона, (разпознат в чл. 14 от международния пакт на ООН за граждански и политически права, 1966). Тя надгражда по-тясно очертаните препоръки в декларациите и договорите, касаещи човешките права, като правото на справедлив и публичен съдебен процес. (напр. Чл. 14(1) от Международния пакт на ООН за граждански и политически права,; чл. 6 от Европейската конвенция за права на човека,; и чл. 47 от Харта на основните права на Европейският съюз,); правото на ефективно възстановяване на правата (чл.8 от Обща декларация за правата на човека,; Чл. 2(3) от Международния пакт на ООН за граждански и политически права,; от Европейската конвенция за права на човека,; чл.47 от Харта на основните права на Европейският съюз,), както и специални гаранции и подкрепа в контекста на наказателното правораздаване (Чл. 6(2) и (3) от Международния пакт на ООН за граждански и политически права; и Чл. 49 и 50 от Хартата на основните права на Европейският съюз,).
Терминът „достъп до правосъдие” не е ясно формулиран в инструментите за човешки права на ООН до 2000г, когато е създадена Хартата за основните права на Европейския съюз . Чл. 47 от Хартата, освен описание на правото наефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, включва и следните постулати:
„Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.
На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие”
От тогава до сега продължава усъвършенстването на термина . В Конвенцията на ООН за защита правата на хората с увреждания 2006, терминът се появява като заглавие на чл. 13. Този член приема широка концепция за достъп до правосъдие и заслужава да бъде цитиран изцяло. Според него:
Чл. Достъп до правосъдие
- Държавите – страни по настоящата Конвенция се задължават да осигурят на хората с увреждания ефективен достъп до правосъдие, равноправно с всички останали, включително чрез предоставяне на процедурни и подходящи за възрастта им улеснения за упражняване на тяхната роля като преки и непреки участници, включително свидетели, във всякакви съдебни процедури, включително в следствената и други предварителни фази.
- С оглед осигуряването на ефективен достъп до правосъдие за хората с увреждания, държавите – страни по Конвенцията се задължават да способстват за подходящо обучение на работещите в сферата на съдопроизводството, включително полицейските служители и служителите в затворите.
Конвенцията на ООН за правата на детето съдържа детайлни мерки, свързани с правото на детето по време на наказателни производства (Чл. 40). Тя осигурява на детето, което може да формира свои собствени възгледи, правото да ги изразява свободно, включително по време на изслушвания, които ги касаят (Чл.12). Това подчертаване на участието на детето е разгледано в чл.9(2) в по-специфичен контекст на отделно изслушване на детето от родителя, както и че “на всички заинтересовани страни се дава възможност да участват в процеса”.
онвенцията на ООН за защита правата на хората с увреждания и Конвенцията на ООН за правата на детето поставят основата на международните стандарти за достъп до правосъдие на деца с психични увреждания. Те, също така, дават важна насока на европейските и национални стандарти. Въпреки това, тяхното приложение не може да бъде напълно разбрано без да се направи връзка с начина, по който те се тълкуват (напр. в общите коментари и заключителните становища на комисиите за правата на хората с увреждания и на детето).
На ниво Европа, стандарти за достъп до правосъдие на деца с психични увреждания могат да бъдат намерени и в инструментите и насоките на Съвета на Европа и Европейския съюз. В частност, важен документ по отношение на достъпа до правосъдие на деца е Насоки за правосъдие в най-добър интерес на детето. Международните и европейски стандарти(и свързаните насоки) по отношение на човешките права, които са приложими към правото на достъп до правосъдие на деца с психични увреждания са разгледани детайлно в [[Доклад от работно направление 2 от този проект[2]]], както и в много от източниците, споменати в {{библиографията[3]}}.
Приложимост при участие на деца с психични увреждания в съдебни производства
Подобно на хората с увреждания, децата имат затруднения да се възползват от правосъдие. За децата с психични увреждания тези трудности често са още по-сложни. Описание на тези пречки – наличието и естеството им са широко застъпени в доклада от работно направление 2 [[Workstream 2 report]] на този проект, където се изследва ситуацията в 10 европейски страни и как системите там се съотнасят към свързаните международни и европейски стандарти.