Възможност за подаване на жалби
Децата с психични увреждания често са лишени от достъп до правосъдие, защото не знаят, че това, което се е случило с тях, не е редно, защото не знаят къде да се оплачат, когато правата им са нарушени, или защото няма място, където да се оплачат, когато техните права са нарушени. Професионалистите, работещи с деца с психични увреждания, трябва да гарантират, че децата и техните семейства са запознати с правата си, че могат да разпознаят потенциални нарушения на правата и могат да достигнат независими механизми за подаване на жалби безопасно, за да повдигнат своите обвинения или споделят опасенията си.
Основни принципи на стандартите за човешки права
Информираност и разпознаване на нарушения на човешките права
Преди подаването на жалба, лицата трябва да бъдат в състояние да разпознаят дали има вероятност да е извършено нарушение на човешки права. Децата, семействата и професионалистите трябва да имат подходяща информация за правата на децата с психични увреждания. Твърде много нарушения на човешките права са били регистрирани в ситуации, в които тъжителят (жертвата на правонарушението) никога не се е обръщал към властите, често защото въпросното дете не е разпознало случилото се с него като нарушение на правата му или се е страхувало да го разкрие. Децата трябва да бъдат информирани за своите човешки права, включително правото да се подават жалби или да се противопоставят на всяка злоупотреба или експлоатация, без страх от възмездие и снабдени с необходимата подкрепа за подаването на жалба. Аналогично, семействата и професионалистите трябва да бъдат обучени да разпознават нарушения на човешки права, които могат да засягат деца, както и да научат какви процедури за жалба трябва да се задействат, след като е направено изявление за предполагаемо правонарушение. Осведомеността и чувстителността могат да бъдат повишени чрез използване на подходящи за детето и чувствителни към лицата с увреждания инструменти за обучение в човешки права, като брошурата „Това са твоите права“ и адаптираната за деца версия на Конвенцията за правата на хората с увреждания.
Член 42 на Конвенцията за правата на детето задължава държавите – страни по Конвенцията „да оповестят широко принципите и разпоредбите на Конвенцията както сред възрастните, така и сред децата, чрез подходящи и активни действия.“ Това означчава, че всички деца, семейства и професионалисти трябва да бъдат обучени в правата, съдържащи се в Конвенцията. Член 8 от КПХУ е още по-детайлен относно задължението на държавите да повишава осведомеността за правата на всички хора с увреждания (вкл.децата). Той призовава отделните страни към „повишаване на общественото съзнание, включително на ниво семейство, по отношение на хората с увреждания“ и „подхранване на разбиране и възприемчивост към правата на хората с увреждания“, и възпитаване „на всички равнища на образователната система, включително сред децата от най-ранна възраст, на отношение на респект към правата на хората с увреждания.“
Съществуващи механизми за подаване на жалби
След като се постигне добро ниво на информираност и осъзнаване на правата на човека, следващата стъпка е да се гарантира, че съществуват ефективни и независими механизми за подаване на жалби, както и че те са достъпни при предполагаемо нарушаване на правата. Необходимостта от ефективни мерки срещу нарушаването на човешките права е отдавна установен принцип в международното законодателство за човешките права, и се признава както от Всеобщата декларация за правата на човека (Член 8), така и в Международния пакт за граждански и политически права (Член 2.3).
Професионалистите, които работят с деца, са задължени да подсигурят създаването на такива механизми в сферите, в които работят, както и че между различните механизми за подаване на жалби съществуват връзки, за да се избегне припокриване и да се гарантира, че жалбите се разглеждат по холистичен начин. Важно е професионалистите да бъдат обучени в действащите механизми за подаване на жалби в рамките на своята област и да имат практически познания за алтернативни механизми за обжалване, които могат да бъдат използвани, когато местните или тематичните процедури за жалби не успеят да постигнат ефективни резултати за детето.
Например, когато една вътрешна процедура за подаване на жалби в рамките на системата на здравеопазването или образованието не е успяла да доведе до положителен резултат за дадено дете, професионалистите, работещи с деца и семейства, трябва да бъдат в състояние да се насочат към други механизми за борба с въпросното нарушение на човешките права, включително обжалването, осигурено от националните правозащитни институции, органите по въпросите на равенството или офисите на омбудсмана. На разположение са практически насоки за органите за мониторинг за това как да направят процедурите си за жалби достъпни за деца – включително деца с психични увреждания, като доклада на УНИЦЕФ, публикуван през 2012 г. В този доклад УНИЦЕФ изтъква някои добри практики, като например Службата на регионалния застъпник за децата и младежите (the Office of the Provincial Advocate for Children and Youth)в провинция Онтарио, Канада, която прави месечни посещения на специализирани училища за деца със сериозниобучителни затруднения, за да събира информация за опита им, свързан с достъпа до услуги.
Когато процедурите за жалби не дават ефективни резултати за дадено дете, могат да се потърсят правни мерки за защита в националните съдилища. След като вътрешните законови средства са изчерпани, може да се прибегне към регионални и международни механизми за защита на човешки права, включително завеждане на дело в Европейския съд по правата на човека или подаване на индивидуална жалба пред орган на международните съглашения на ООН, като например Комитета по правата на детето или Комитета за правата на хората с увреждания. Повече информация за подготовката на индивидуални жалби пред органи на ООН може да се намери тук.
Приложимост при участието на деца с психични увреждания в съдебни производства
Първо, необходимо е механизмите за подаване на жалби да бъдат направени по-дружелюбни за детето и по-чувствителни към хората с увреждания и да се повиши осведомеността за съществуването на тези механизми и за това как да бъдат използвани. На второ място, като се имат предвид специфичните пречки, с които тези деца се сблъскват, и сложните и разнообразни комуникационни стратегии, които те вероятно използват, може да бъде важно трети страни, включително професионалисти, да могат да инициират процедури за жалби от името на дете, когато са открити потенциални нарушения на човешки права. Това е особено важно, когато децата и техните семейства се страхуват от възмездие или не са в състояние да получат достъп до независими механизми за подаване на жалби по различни причини (включително географска изолация, неосведоменост за права и т.н.).
Добър пример за инструмент за подаване на жалби от или от името на деца с психични увреждания е уеб-базираното приложение „Защитете Бразилия“ (Protect Brazil). Приложението може да бъде свалено на смартфони или таблети и въз основа на географското местонахождение на потребителя предоставя актуални данни за контакт на полицейски управления, органи за защита и други организации, които се борят с насилието срещу деца в големите бразилски градове. Приложението използва прости визуални средства, за да предостави информация за различните форми на насилие срещу деца и с известно адаптиране може да се използва в различни градове и да се направи по-достъпно за децата с психични увреждания. И накрая, следва задължението на професионалистите да се развиват и обучават в използването на подходяща за детето и чувствителна към хората с увреждания информация за правата на човека и механизмите за подаване на жалби и да осигурят широко разпространение на тази информация. Важно е да се гарантира, че тази информация е на разположение, дори на места, където децата са изолирани или в уязвимо положение, включително в домовете за малолетни закононарушители или обитават сегрегирана резидентна грижа.
Специфични умения
Професионалистите трябва да развият умения да откриват потенциални нарушения на правата на човека, засягащи децата с психични увреждания; да се научат как да създават и намират лесна за четене визуална информация за правата на човека и процедурите за подаване на жалби от деца с психични увреждания; да разработват разнообразни комуникационни стратегии и да полагат активни усилия за издирване и осигуряване на достъп до изолирани деца, които могат да бъдат уязвими към злоупотреба с човешки права. Някои примери за добри практики в развитието на тези умения могат да бъдат намерени в Глава 3, т.3.4 (Способност за общуване със и фасилитиране на комуникацията с деца с интелектуални затруднения и психични разстройства). Те включват адаптираната за деца информация за човешките права (child-friendly information on human rights), разработена от Службата на Детския комисар в Северна Ирландия. Дейности по издирване и работа на терен, като например тези в Чехия, които са насочени към инспекторите на образователните институции за деца и включват повишаване на осведомеността относно съществуващите механизми за подаване на жалби и начините на тяхното използване, също са добър пример за уменията, които могат да бъдат изградени, за да се осигури ефективен достъп до правосъдие.