Достъпност
„Достъпност” е термин, който обикновено се използва в ежедневието, както например термина „достъпни тоалетни”. Той често се асоциира с физическата среда, която трябва да е достъпна за хората с физически увреждания. Въпреки това, обаче, терминът се разпростира отвъд физическата среда и е също приложим по отношение на други сфери на живота. Това може да бъде например, както специално оборудване или електронни технологии, така и писмени материали (които няма да са достъпни за незрящи, ако са напечатани или за хора с интелектуални затруднения, ако са на сложен език), но също и комуникации (които няма да са достъпни за хора с увреден слух, ако са в речеви формат).
Основни принципи на стандартите за човешки права
(a) Приложими разпоредби на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания
Достъпността е общ принцип, който е в основата на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Той е посочен в член 3.
В допълнение, правото на достъп е било признато за първи път в международно съглашение за правата на човека – в Член 9 на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ). Това е дълго изложение, което започва със следните думи:
„За да дадат възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, държавите – страни по настоящата Конвенция се задължават да предприемат подходящи мерки за осигуряване за хората с увреждания на достъп, равноправно с всички останали, до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационни системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени и достъпни за широката публика, както в градските, така и в селските райони.“
Насоки към този иновативен Член от КПХУ са разработени от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания и са формулирани в Общ коментар №2 (2014).
——-
(b) Общ коментар №2
Според алинея 13 от този документ:
„Достъпът следва да бъде осигурен за всички хора с увреждания, независимо от вида увреждане и без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, …. или възраст“ и „трябва да се вземат предвид перспективите пол и възраст, особено при лицата с увреждания.“
Общ коментар №2 изяснява, че съображенията, които важат за достъпността до съществуващите стоки и инфраструктурата, се различават от тези, отнасящи се до достъпността до нови стоки и инфраструктурата. Според параграф 14:
„Пречките за достъп до съществуващи обекти, служби, стоки и услуги, насочени към или отворени за широката общественост, следва да бъдат отстранявани постепенно по систематичен и, което е по-важно, непрекъснато мониториран начин, с цел да се постигне пълна достъпност.“
От друга страна, трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че новите обекти, служби и пр. са достъпни от самото начало.
Има застъпване между задължението за недопускане на дискриминация и задължението за осигуряване на достъпност. Липсата на достъп понякога, но не винаги, представлява дискриминация, според Член 5 от КПХУ.
Има тенденция за обединяване на понятията [[„разумни приспособления“]] и „достъпност.“ В действителност, обаче, те са различни задължения. Разумните улеснения представляват задължение за въвеждане на приспособления, за да се отстрани неудобството или неравностойното положение, които дадено конкретно лице може да изпита, а достъпността е задължение да се гарантира, че комуникацията, информацията, архитектурната среда и пр. са проектирани по такъв начин, че да бъдат достъпни за хората с увреждания като цяло.
Приложимост при участието на деца с психични увреждания в съдебни производства
Достъпността има по-голямо значение за хора с интелектуални затруднения (включително деца и младежи), отколкото за хора с психосоциални увреждания. По-конкретно, тя е свързана с информацията и комуникацията, които са изключително важни въпроси в контекста на съдебната система. Следните извадки от Общ коментар №2 признават това:
„Без достъп до информация и комуникация, упражняването на свобода на мисълта и изразяването и на много други основни права и свободи за хора с увреждания може да бъде сериозно компрометирано и ограничено.“
Ето защо, Член 9, алинея 2 от (е) до (ж) от КПХУ насърчават държавите да предоставят подкрепа чрез асистенти и медиатори:
„…насърчаване прилагането на други подходящи форми на помощ и подкрепа за хора с увреждания, с оглед улесняване достъпа им до информация и подпомагане достъпа на хората с увреждания до нови информационни и комуникационни технологии и системи, включително Интернет“, чрез прилагането на задължителни стандарти за достъпност.
„Информацията и комуникацията трябва да бъдат налични в лесни за четене, аугментативни и алтернативни формати, модели и методи за хората с увреждания, които използват тези модели и средства.“ (параграф 21 от Общ коментар №2)
„Не може да има ефективен достъп до правосъдие, ако… услугите, информацията и комуникацията, които се предоставят, не са достъпни за хора с увреждания (Чл. 13). Безопасните сгради, услуги за подкрепа и процедури, трябва да бъдат достъпни, за да се осигури ефективна и смислена защита от насилие, злоупотреба и експлоатация на хора с увреждания, особено жени и деца.“ (Чл. 16)
Специфични умения
Достъпната информация и комуникация за деца с интелектуални затруднения изисква предоставяне на информация в лесен за четене формат и използването на помощни средства – като например снимки и модели. Организациите в системата на правосъдието трябва предварително да планират и да гарантират, че съответните материали са на разположение, така че, да могат да се използват лесно от персонала.
В допълнение, професионалистите, работещи в съдебната система, на които може да се наложи да комуникират със или да предоставят информация на деца с психични увреждания, трябва да са запознати с помощните средства и алтернативните формати на комуникация и да знаят как и кога да ги използват. Това изисква обучение.