Представителство и подкрепа
Децата с психични увреждания често са лишени от представителство и необходима подкрепа за достъп до правосъдие в широк спектър от граждански, наказателни и административни дела. Представителството и подкрепата могат да включват независимо юридическо представителство за детето, помощ при комуникацията или осигуряване на интерпретатори, застъпничество или друга подкрепа, за да се гарантира, че децата с психични увреждания могат да разберат и да участват пълноценно в производството. За постигане на пълен достъп до правосъдие, ефективното представителство и подкрепата трябва да са на разположение и достъпни за децата с психични увреждания – включително чрез финансиране на необходимата правна помощ, ако е необходимо, за да се предотврати нарушаване на човешките права.
Основни принципи на стандартите за човешки права
Правото на законово представителство или подкрепа в съдебни производства се гарантира от международното законодателство за правата на човека. Това право е най-силно изявено в дела, свързани с наказателно правораздаване и лишаване от свобода. Например, член 14 от Международния пакт за гражданските и политическите права на ООН (МПГПП) защитава правото на безплатна правна помощ по наказателни производства „във всички случаи, когато интересите на правосъдието изискват това”. В същия член се включва правото безплатно ползване на услугите на преводач по наказателни дела, ако лицето „не разбира или не говори езика, използван в съда.”
Тези права са гарантирани и за деца, участващи в съдебни производства, според Член 40 (2) на КПД. Правото на „незабавен достъп до правна и друга необходима помощ” в случи, свързани с лишаване на свобода на деца е постулирано в Член 37 (г) на КПД.
Член 13 от КПХУ защитава правото на всички хора с увреждания (включително деца с психични увреждания), на достъп до правосъдие при „всякакви съдебни процедури (граждански, наказателни и административни), включително в следствената и други предварителни фази”. Въпреки това, текстът на този член не прави специални препратки към правото на законно представителство и подкрепа. Вместо това, той изисква от държавите да предоставят „процедурни и подходящи за възрастта улеснения”, за да се осигури ефективен достъп до правосъдие за всички лица с увреждания във всякакви съдебни процедури. Гибсън {link to annotated bibliography} твърди, че Член 13 на КПХУ съдържа по подразбиране правото на юридическа помощ за хора с увреждания в определени случаи. Тя казва:
“При отсъствието на съдилища, които са с достатъчно опростени процедури и правни норми, за да позволят на гражданите с увреждания да имат справедлив процес, без съдействието на адвокат, Конвенцията изисква от държавите да предоставят правна помощ на хора с увреждания, които нямат достъп до частна правна помощ. Безплатна правна помощ трябва да бъде на разположение за дела, свързани с нарушения на човешките права, посочени в международния документ.”
Професионалистите, работещи с деца и семейства, трябва да бъдат обучавани за съответните права – правна помощ, представителство и подкрепа за деца, действащи в тяхната държава и регион. След обучението, специалистите трябва да могат да правят подходящи препратки към съответните органи, за да се осигури достъп до ефективно представителство и подкрепа на деца, утвърждавайки техните човешки права или предотвратявайки нарушения на същите в националните съдилища. За да се гарантира това, представителството и подкрепата трябва да бъдат достъпни за деца с психични увреждания, както ще обсъдим по-нататък.
На разположение са практически инструменти, които могат да помогнат на адвокатите да предложат представителство, което е по-благоразположено към детето и по-чувствително към увреждането. Пример за добра практика е доклад на УНИЦЕФ и Службата на ООН по наркотиците и престъпността, който предлага критерии за разработване на приятелски настроена към децата правна помощ в Африка. Докладът засяга три ключови компетенции за благоразположена към децата правна помощ: деца-клиенти; консултации и преговори; ефективно застъпничество. Препоръките на доклада относно интервюирането на деца-клиенти не са специфични за децата с психични увреждания, но дават някои полезни съвети, които са от значение в този контекст:
“В допълнение към оценката на комуникативните способности на детето, доставчикът на правна помощ следва да се стреми да установи информация за културни, социални, религиозни и исторически фактори, които биха могли да влияят на способността на доставчика на правна помощ да комуникира ефективно с детето и неговото семейство. Без това знание, усилията за осигуряване на ефективна правна помощ може да се компрометират поради липсата на комуникация между доставчика на правна помощ с детето и неговото семейството, както и поради определянето на нереалистични, неадекватни или невъзможни цели. Доставчиците на правна помощ трябва да разберат как неправните фактори влияят на действията и процесите на вземане на решение на децата и техните семейства.”
В допълнение към традиционното законно представителство, може да се изискват уникални форми на съдействие за деца, като назначаването на застъпник или настойник ad litem (процесуален, за целите на производството), за да представлява възгледите на детето в съответното производство. Повече информация може да откриете тук: [Introduction>Core content> Participation in Proceedings].
Приложимост при деца с психични увреждания в съдебно производство
Професионалистите трябва да са осведомени за всички форми на представителство и съдействие, които са на разположение за деца в тези и подкрепата за достъп до тези механизми, ако се изисква. Правните специалисти и други представители или асистенти за деца в съдебни и административни производства имат задължението да гарантират, че техните услуги и подкрепа са достъпни за деца в психични увреждания и могат да посрещнат нуждите им.
Възникват някои специфични напрежения за професионалистите, работещи с деца с психични увреждания, по отношение на осигуряването на равен достъп до това право на представителство и подкрепа. Сред тях са основополагащият принцип за „най-добрите интереси” на детето, посочен в Член 3(1) на КПД и член 7(2) на КПХУ, който би могъл да е в противоречие с желанията или възгледите на детето. Въпреки това, всички деца, включително децата с психични увреждания, имат човешкото право техните виждания да бъдат изслушани – съгласно Член 12 на КПД: „в съответствие с възрастта и зрелостта на детето.” Повече информация за установяване на мнението на детето, за да се гарантира неговото ефективно участие в съдебното производство е достъпна тук:
Може да възникне конфликт на интереси при предоставянето на представителство и съдействие. Например, професионалист, който е назначен да представлява възгледите на детето в съдебен процес (като настойник ad litem) може да има и законово задължение да изготвя препоръки до съда по отношение на естеството на действията, които, според него, са в най-добър интерес на детето (които могат да се различават от желанията на детето). В тези случаи е важно професионалистите да обяснят на децата тази двойна роля и предварително да ги информират за всички решения в полза на техните „най-добри интереси”, които могат да са в конфликт с волята и предпочитанията на детето. Съществуващите изследвания, като например работата на Ruegger, {link to annotated bibliography} показват, че децата често не са наясно с тази двойна роля.
Други конфликти на интереси могат да възникнат, когато лицето, назначено да представлява възгледите на детето, има и роля при прилагането на изпълнението на съда. Затова, са необходими допълнителни предпазни мерки, за да се гарантира, че конфликтите на интереси при предоставянето на представителство и съдействие са сведени до минимум. С оглед на изискването да се отдава дължимото значение на мнението на детето в съответствие с неговата възраст и зрялост, от решаващо значение е, професионалистите да не бъдат дискриминиращи по отношение на етикета „психично увреждане”, който може да е даден на детето. Повече информация за задължението на специалистите да не дискриминират е на разположение тук:
Специфични умения
За да се постигнат тези обучителни и образователни цели за професионалистите, ключовото умение, което се изисква от тях, е ефективна комуникация с деца с интелектуални затруднения и психо-социални увреждания. Това включва и изграждането на умения в методи за невербална комуникация, включително алтернативна и аугментирана (разширена) комуникация, фасилитирана комуникация и обща комуникация. Тъй като правните професионалисти, не винаги са обучени да прилагат тези методи, тя трябва да бъдат обучени да разпознават ситуации, при които може д аима нужда от допълнителна подкрепа в общуването, за да се гарантира, че могат да разбират инструкциите на детето-клиент и, съответно, да го представляват. Съществуват практически насоки за интервюиране на деца в граждански, наказателни и административни производства, като например инструментариумът на британския портал Advocacy Gateway. Той съдържа препоръки към адвокати и професионалисти от системата на правосъдието за комуникация с деца, вкл.следните съвети:
„Задавайте кратки въпроси с прости думи и фрази, по една идея на изречение. Често повтаряйте имена, места и предмети/обекти. Следвайте логичен хронологичен ред, обяснявайки темата и кога тя ще бъде променена. Следете за буквално тълкуване и навременно проверявайте разбраното от клиента. Не разчитайте, че децата (дори юношите) ще кажат, че не разбират.”
За много деца с увреждания, основната подкрепа в общуването се предоставя от техните родители, семейства и приятели – затова за професионалистите е важно да се свържат с тези поддръжници, за да разберат възгледите на детето. Мултидисциплинарните перспективи също могат да подобрят комуникацията чрез въвличането на педагози, социални работници и други помагащи професионалисти или лица от подкрепящото обкръжение, които познават добре детето. Този консултативен процес, макар и важен, не може да замести задължението на професионалистите да се опитат да общуват директно с детето, когато това е възможно. Специалистите трябва да са наясно с потенциалните конфликти на интереси при определяне на възгледите на детето, които могат да възникнат при консултациите с другите хора в живота на детето.
Някои примери за добри практики в комуникацията са обсъдени по-обстойно тук
[Introduction> Training in Skills > Developing trust with children with mental disabilities ]
и включват Мозаечния подход, който събира детските перспективи чрез говорене, разходки, общи занимания и разсъждения (включително ангажиране на децата с фотографиране, рисуване и аудио записи) и модела на трите къщи – Three Houses, който позволява на децата да рисуват и коментират една къща с добри неща, къща с притеснения и къща с мечти.