Способност за общуване със и фасилитиране на комуникацията с деца с синтелектуални затруднения и психични разстройства

Юридическият колеж на Англия и Уелс отбелязва (2012г.): „Ефективната комуникация е същината на съдебния процес. Изключително важно е да се постигне справедливост, както и да се разбере, че е постигната.“ Без мерки за отстраняване на бариерите за ефективно общуване с деца с интелектуални затруднения и психични разстройства, няма да бъде постигнат равен достъп до правосъдие.

Може да се изискват специфични улеснения и подкрепа, за да се гарантира, че професионалистите могат да комуникират с и да фасилитират общуването с някои деца с интелектуални затруднения и психични разстройства. Има някои основни правила на комуникацията, които биха могли да направят съдебната система по-достъпна. Въпреки, че се отнасят за възрастни ответници с обучителни затруднения или психично-здравни проблеми по време на съдебни изслушвания, следните насоки на организация Rethink и Тръст за реформа в затворите (Prison Reform Trust) (2013) {ADD TO AND LINK TO BIBLIOGRAPHY}[1] предлагат полезни съвети, които са валидни и за комуникацията с деца в правосъдната система.

Подкрепа на комуникацията и разбирането в съда

• Използвайте името на ответника и се уверете, че сте ангажирали вниманието му, преди да започнете да разговаряте с него.
• Обяснете на прост език и с кратки изречения какво ще се случва през всяка фаза на съдебния процес.
• Общото правило е да предоставяте само по един факт в изречение.
• Не питайте „разбирате ли“, тъй като положителният отговор не означава непременно, че лицето разбира. Вместо това помолете ответника да обясни какво е разбрал.
• Избягвайте използването на жаргон и техническа или правна терминология. Ако не може да се избегне употребата на подобен език, обяснете какво означава и проверете дали и доколко ответникът разбира казаното.
• Дайте допълнително време за размисъл, за да може ответникът да обработи информацията и онова, което ще каже, преди да отговори.
• Предложете помощ при четенето и разбирането на документи в съда. Прочитането на даден документ от страна на ответника не означава задължително, че е разбрал съдържанието му. Може да се нуждае от допълнителни разяснения.
• Ако ответникът не може да пише много добре, може да се нуждае от помощ при воденето на записки по време на процеса. Например, той може да е в състояние да следи случващото се или да си води записки, но не и да извършва двете действия едновременно.
• Позволете на ответника да седи до своя адвокат, роднина или до лицето, което се грижи за него. Това способства за намаляване на стреса от явяването в съда и подобрява неговото участие в съдопроизводството.
• Уверете се, че съдебните документи са написани в лесен за четене формат.
• Уверете се, че ответникът може да чува ясно по време на процеса.
• Възможно е някои ответници със затруднения при комуникацията и разбирането да се уморяват по-лесно и да се нуждаят от допълнителни почивки.

Мери Дикинс подчертава, че при децата с интелектуални затруднения и психични разстройства, {include link to bibliography 1.5.9} могат да имат комплексни и многобройни затруднения, но биха могли да участват пълноценно, стига служебните лица да установят правилния начин на слушане за конкретното дете. Следователно, важните умения, които трябва да се развият, включват приемането, че ще има моменти на мълчание. Когато детето свърши изказването си, обобщете казаното от него и го помолете да потвърди. Не чувствайте, че трябва да имате отговор или разрешение за всичко; приемете изразените чувства и ги валидизирайте. Организацията „Детско общество“ (Children’s Society), съвместно с Градския съвет на Бирмингам и фондацията „Обучение на общността за интеграция на хората с увреждания“ (Disability Inclusion Community Education – DICE), също разработва инструментариум {link to 1.1.2 in Bibliography}, който идентифицира уменията, които трябва да притежават професионалистите, за да могат да осигурят участието и ангажираността на деца и младежи с увреждания . Мащабно проучване, проведено на територията на Обединеното кралство, в рамките на проект „Избери и промени“ (Choice and Change), подчертава, че за улесняване на общуването може да се използва широка гама от комуникационни методи, вкл. вербализиране, посочване с поглед, жестове, движения с ръце или мимики. Изследването приема серия от Talking Mats™(говорещи постелки), базирани на символната система Boardmaker™, които могат да се използват в съчетание с други комуникационни системи, тъй като по-скоро подкрепят, отколкото диктуват предпочитанията в общуването на даден участник. Примери за Talking Mats™ може да видите по-долу.

Feeling grown up = чувствам се пораснал

What makes it easy? = Какво ви улеснява?

Feeling excited = чувствам се развълнуван

Talking to other people = говоря с други хора

Wanting to be away from home = искам да съм далеч от къщи

Going to see school or college = виждам училище или колеж

Going to see club or activity = виждам клуб или занимание/ дейност

Written information = писмена информация

Internet information = интернет информация

Watching DVDs = гледане на DVD

При провеждане на разследвания, полицията трябва да е наясно с различните проблеми в общуването, които могат да възникнат при деца с интелектуални или когнитивни затруднения. Например, полицаите трябва да внимават с езика, който използват при интервюирането на деца с интелектуални затруднения и психични разстройства, които са жертви на насилие. Служителите трябва да се уверят, че малолетните напълно разбират своите права и характера на обвиненията срещу тях. Полицаите в Испания преминават през обучения за повишаване на осведомеността по отношение на специфичните потребности от подкрепа на лицата с интелектуални затруднения при полицейски интервенции. По време на тези курсове, полицейските служители анализират процедурите за полицейска намеса от правна гледна точка – при проблеми, свързани с дееспособнст и хоспитализации, и идентифициране на различните видове психични заболявания. Фондация „П.У.Л.С.“ от гр. Перник в България организира обучения за формиране на умения, за да съдейства на полицейските служби при идентифицирането на случаи на насилие над деца и разграничаване на жертвите от извършителите на престъплението. {ADD to Bibliography and 

http://pulsfoundation.org/en/training/

В Чехия полицейските служители преминават през задължително обучение, съдържащо се в работна книга, {ADD to bibliography and link here: Alena Kolářová, Jan Machuta and Lenka Jarošová. Its name is “Specializační kurz pro policisty s profesní specializací, Výslech dětského svědka – oběti mravnostní trestné činnosti” (Ministry of Interior, the Department of the Prevention of Criminality, Prague, 2013).This workbook is not available to the general public.} за това как да информират децата за техните права и как да адаптират интервю според възрастта на детето. В Унгария Министерството на публичната администрация, в партньорство с Унгарската асоциация за хора с интелектуални затруднения, стартира обучителна програма за полицейски служители за повишаване на осведомеността(ADD to Bibliography and include link here

http://www.efoesz.hu/index.php?m=text&id=137

чиято цел е да:

• разшири познанията на полицаите за начините на общуване с хора с интелектуални затруднения;
• очертае отговорностите на полицията по отношение на взаимодействието с хора с интелектуални затруднения и психични разстройства по време на съдебно производство;
• подобри знанията на полицаите за гарантирането на равни права, независимо дали съответното лице с увреждане е жертва или извършител на правонарушение или дете-жертва, или дете-извършител с увреждане.

Полицията трябва да помага на жертвите по време на наказателното производство, отдавайки дължимото внимание на потребностите им от подкрепа и гарантирайки, че те са достатъчно защитени от по-нататъшно насилие от страна на обвиняемите по време на целия процес. В Ирландия има 2-годишна обучителна програма {ADD to Bibliography and link from here

http://www.publicjobs.ie/publicjobs/publication/document/08012_Notes_for_Candidates.pdf} за Garda Síochána (полиция), където полицаите усвояват специализирани техники за интервюиране, които да прилагат при работа с деца-жертви и жертви с интелектуални затруднения. Първата година фокуса е поставен върху теоретичната подготовка, а през втората година се работи за развиването на практически умения, необходими за интервюиране на деца и възрастни с интелектуални затруднения. Организират се ролеви игри, както и интервюта с доброволци с интелектуални затруднения.

В някои случаи намесата на посредник/ медиатор е от полза както за децата с интелектуални затруднения и психични разстройства, така и за съдебната система, тъй като способства за ефективността на комуникацията. В Англия и Уелс се използва медиатор, ако свидетелят е затруднен в разбирането на въпросите на полицията или адвокатите или ако последните не могат да разберат отговорите на свидетеля. Медиаторът е професионалист, който може да помогне на жертва или свидетел да изрази мнението си и да разбере зададените въпроси, както и да гарантира, че дадените отговори ще бъдат разбрани. Той може да помогне на свидетеля да разбере зададените от полицията и адвокатите въпроси в съда и, например, би могъл да съдейства на свидетеля, когато прави изявление в полицията.

Физическото местоположение на интервюто с дете също има важно значение за неговата ефективност. Някои деца предпочитат тихо местенце с удобно и културно-приемливо място за сядане, а други деца биха предпочели да отидат на разходка или да играете/ работите заедно, което, в дадения случай би предоставило най-добрата възможност за комуникация.

В България се въвежда моделът на „синята стая“[1], {ADD to bibliography link from here

http://www.unicef.bg/index.php/en/article/Opening-of-specialized-Child-friendly-hearing-facility-in-the-town-of-Sliven/841

която е специализирана стая, състояща се от две части, разделени от еднопосочно огледало, където децата се интервюират или свидетелстват отделно от всички останали в съдебното производство, за да се чувстват сигурни и по-малко травматизирани.

Някои от най-важните умения, които правните професионалисти трябва да притежават, включително в съдебната система, по отношение на децата и младежите с психични увреждания, се отнасят до въпросите за компетентността и правоспособността при инструктирането на законен представител; идентифицирането на това дали детето може ефективно да участва в производството, на способността на детето да взема информирани решения и да дава информирано съгласие.

Основното задължение на юристите е да проучат всички възможни начини за улесняване на достъпа до правосъдие, да идентифицират и надградят силните страни на детето, вместо да започват с предполагаемите му дефицити. За постигане на това, Кралската прокурорска служба на Англия и Уелс е формулирала някои полезни и важни принципи {link to bibliography

http://www.cps.gov.uk/publications/prosecution/mental_health.html

• Хората не трябва да приемат за даденост, че човек с психично-здравни проблеми или обучителни затруднения не може да взема решения за собствения си живот, само защото има определена медицинска диагноза.

• Второ, хората трябва да бъдат подкрепяни, доколкото е възможно, за да вземат собствени решения, преди някой да заключи, че те не могат да вземат такива. Тази помощ може да се осъществява чрез използването на различни начини за комуникация, като например картини или жестикулации, и предоставяне на информация в различни формати, като например аудиозаписи или система В някои случаи може да се използва помощта на независим адвокат, който познава начините за подкрепа на хора с обучителни затруднения.

• Прокурорите трябва да са наясно, че, въпреки че даден свидетел с когнитивен психосоциален дефицит може да няма правоспособност в даден момент, капацитетът може да бъде изграден с адекватната подкрепа.

В различните страни се предлагат обучения във връзка с участието на децата в съдебни производства – вкл. деца с интелектуални затруднения и психични разстройства. Въпреки това, не е ясно дали тези обучения са последователни и твърдо установени като дългосрочен ангажимент към правото на равен достъп до правосъдие на децата с интелектуални затруднения и психични разстройства.

Например, в Литва има базисен въвеждащ обучителен курс, организиран от НПО „Център за подкрепа на деца“ (Children Support Centre), {add to bibliography and link from here:http://www.pvc.lt/en} както и продължаваща програма за професионално развитие за всички съдии, { add to bibliography and link from here

http://www.teismai.lt/lt/mokymas/teiseju-mokymai/

одобрена от „Съвета на съдиите“ на Литва, която обхваща следните теми.

• Психологични аспекти на детското участие в съдебно производство
• Различни фактори за ефективно интервюиране на деца
• Подготовка на деца за участие в съдебно производство и интервю
• Правдоподобност на детските интервюта
• Особености при комуникацията с лица с различни типове увреждания

Интервюиране на непълнолетни по време на досъдебно производство,

които са жертви, свидетели или предполагаеми извършители на престъпление,

В България също има НПО, които предоставят въвеждащо обучение {Add to Bibliography and link from here:

http://www.nij.bg/News/News.aspx?lang=bg-BG&PageID=480&newsid=210&archive=true

за съдии във връзка с участието на деца в съдебни производства, което включва теми като психологически статус на детето и надеждност на детски свидетелски показания. И в Латвия има обучителни програми за съдии, прокурори и адвокати {Add to Bibliography and link from here

Available only in Latvian at:

http://www.bti.gov.lv/in_site/tools/download.php?file=files/text/Pielikums_tiesnesi_40.docx,

(30.06.2014} в сферата на защита на правата на детето, които изграждат умения за комуникация с деца-свидетели, вкл. фактори, които оказват влияние върху изявленията/показанията, като особености при възприемането, паметта, разсъжденията, специфики на езика и речта, възприемчивост към външни влияния и тенденция за фантазиране. Подобни курсове {add to bibliography and link from here:

http://www.triangle.org.uk/training/questioning-children-and-young-people-for-legal-purposes.

се организират и от неправителствени организации в Обединеното кралство.

По отношение на разследвания от страна на полицията, посредниците/ медиаторите могат да бъдат ценни в случаи, когато на свидетеля му е трудно да разбере въпросите на адвоката или последния се затруднява да разбере отговорите на свидетеля. Посредникът не измисля отговори от името на свидетеля. В Англия и Уелс окончателното решение за това, дали може да се използва медиатор, за да помогне на свидетел да даде показания в съда, се прави от съдия или магистрат. Във Великобритания има регистрирана схема от медиатори (за жертви) и нерегистрирана схема (за обвиняеми), които улесняват комуникацията по време на съдебното производство. Професионалисти като полициаи, прокурори, адвокати на защитата, представители на съдебната власт, се нуждаят от изграждане на умения за идентифициране на случаите, в които е необходимо да се назначи посредник. Организацията Communicourt Ltd. {Link to Bibliography 1.1.2) е водещ доставчик на медиаторски услуги във Великобритания и предлага широка гама от обучителни курсове и семинари, които са от особено значение за юристи, адвокати и съдии. Те включват:

• Разследващо интервюиране, вкл. постигане на най-добри свидетелски показания
• Работа с младежи и деца с увреждания в системата на наказателното правораздаване
• Работа с възрастни с комуникационни или обучителни затруднения
• Употреба на алтернативни методи за общуване – жестомимика, символи, комуникационни табла

Британският правен портал The Advocates Gateway {Add to Bibliography and link from here

www.theadvocatesgateway.org/

също предлага свободен достъп до практически, базирани на доказателствата насоки за работа със свидетели и ответници от уязвими групи.