В момента виждате: Introduction > Умения > Развитие на позитивни, непредубедени нагласи относно правата на деца с интелектуални затруднения и психични разстройства

Развитие на позитивни, непредубедени нагласи относно правата на деца с интелектуални затруднения и психични разстройства

Не може да бъде постигнат равен достъп до правосъдие, ако работещите в областта професионалисти имат предубеждения към децата с интелектуални затруднения и психични разстройства. Негативните нагласи стоят в основата на презумпциите относно валидността на детските жалби, обвинения и отчетите за проведено лечение; за техния интелектуален капацитет и способност да участват в съдебни производства; за надеждността и достоверността им като свидетели. Отрицателните нагласи могат да направят професионалистите прекалено склонни към негативни заключения, преди да са проучили всички възможности, които биха им дали основание да кажат „да“.

Намиране на начини за казване на „Да"

Вяра в потенциала на децата с интелектуални затруднения и психични разстройства

Вярата в потенцила на децата с интелектуални затруднения и психични разстройства е критична отправна точка. Според Кралската прокурорска служба на Англия (England’s Crown Prosecution Service – CPS)

http://www.cps.gov.uk/publications/prosecution/mental_health.html

“Надеждността и достоверността (на свидетелите) може да бъде повлияна от отношението към жертвата/свидетеля. Ако хора с обучителни затруднения или психично-здравни проблеми се изслушват с внимание и сериозно отношение, те биха се чувствали по-уверени и по-малко тревожни, което, съответно, би им позволило да дадат по-добри свидетелски показания в съда.“

Активни мерки

Необходими са активни мерки за справяне с възможни негативни или предубедени нагласи и за култивиране на отношение, необходимо за поощряване на положителни практики. Например, инструментариумът за защита правата на децата и за работа с лица с увреждания, разработен от организация WithScotland и междуведомствена работна група за закрила на детето и хората с увреждания на шотландското правителство,

http://withscotland.org/resources/child-protection-and-disability-toolkit

включва следната част, посветена на развенчаването на митовете, която оспорва най-честите погрешни схващания и нагласи по отношение на риска от злоупотреби, засягащ децата с увреждания и капацитета им за участие в съдебно производство.

Мит	Факт
Никой не би злоупотребил или неглижирал дете с увреждане…	Изследванията показват, че вероятността за злоупотреба при тях е повече от три пъти по-голяма.
Децата с увреждания са защитени добре, тъй като има много хора, които им помагат…	Именно защото могат да разчитат на помощта на толкова много хора, често, по отношение на личната грижа, те са в по-голям риск от злоупотреба с доверието им.
Децата с увреждания не са привлекателни за насилниците…	Обикновено насилниците са ръководени от желанието да доминират и някои деца с увреждания биха могли да се възприемат като особено беззащитни.
Не може да очаквате децата с увреждания да бъдат така добре облечени и привлекателни, както останалите деца...	Когато са обичани и обгрижвани, децата с увреждания са също толкова спретнати и добре изглеждащи, както всяко друго дете.
На децата с увреждания не може да се вярва… и не могат да дават свидетелски показания в съда…	Много насилници мислят така – но с подходяща помощ и подкрепа всички деца с увреждания могат да кажат или покажат какво им се е случило.
Ако детето не може да говори, то не може и да общува…	На разположение са широка гама от комуникационни системи и оборудване, както и обучени хора, които да помагат на децата да общуват.
Не се очаква да разбирате и приемате възгледите на деца с увреждания, тъй като не може да бъдете сигурни, че те изразяват свои собствени възгледи и мнения…	Член 12 от Конвенцията за правата на детето на ООН изрично казва: „Всяко дете има правото да изразява своите възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето.“
Злоупотребата няма същия ефект при децата с увреждания…	Предателството на доверието и нараняването при децата с увреждания се приема също толкова болезнено, както и от всяко друго дете.

Фондация „П.У.Л.С.“ от гр. Перник, България {ADD TO BIBLIOGRAPHY AND LINK} – неправителствена организация, работеща с деца в риск и жертви на домашно насилие и трафик, е разработила обучение, фокусирано върху промяна на нагласите на предубеденост към деца с интелектуални затруднения и психични разстройства и деца-жертви на престъпления. Обучението е насочено към мултидисциплинарни екипи, съставени от полицаи, социални работници, учители и представители наслужбите за закрила на детето. То има за цел да формира умения за идентифициране на случаи на насилие над деца и за разграничаване на жертвите от извършителите на престъплението, както и да увеличи възможностите за достъп до правосъдие чрез повишаване на информираността за нуждите и правата на детето.

Обучение за равенство на хората с увреждания

Участието в обучение за равенство на хората с увреждания би било полезно за професионалисти, работещи за защита и промоция на правата на децата с интелектуални затруднения и психични разстройства. „Избор и право“ (Choices and Rights) – британски център за независим живот прави следното разграничение между обучение за равенство на хората с увреждания и обучение за повишаване на осведомеността относно уврежданията.

“Като цяло, обучението за повишаването на осведомеността относно уврежданията се концентрира върху индивидуално увреждане или състояние и често използва симулационни упражнения (като например поставянето на хора в инвалидни колички или завръзването на очите), за да помогне на хора без увреждания да добият представа как биха се чувствали, ако имат дадено увреждане. Обучителят би моъл да засегне медицински подробности, свързани със специфични състояния, както и някои теми, като етикет и език. Обучението би могло да се проведе от човек, който няма личен опит с уврежданията.

Обучението за равенство на хората с увреждания изследва концепцията за инвалидизация вследствие на социалните бариери и нагласи, поставяйки акцент върху ролята на организацията за премахване на тези бариери и за промяна на нагласите. Обучението би могло да включва и елемент на „повишаване на информираността“ – например грижа за клиента, етикет и подходящ език, , но е малко вероятно да използва симулационни упражнения, освен като средство за илюстриране на конкретни бариери.

Обучението винаги се провежда от човек с личен опит с дадено увреждане.”