Способност за изграждане на доверителна връзка с деца с интелектуални затруднения и психични разстройства

Съществуват много различни подходи, които могат да бъдат използвани от професионалистите с цел намаляване на напрежението и успокояване на деца с интелектуални затруднения и психични разстройства. Има невербални дейности, като: двигателни занимания, например: подай топката {ADD to bibliography and link from here

http://www.icebreakergames.co.uk/ice-breakers-children-learning-disabilities.html};игра

с кубчета {  ADD to bibliography and link from here

http://www.cypsp.org/publications/young-people/disability/games/building_blocks.pdf

рисуване на картини или четене на приказки и пр.

{ ADD to bibliography and link from here

http://www.cypsp.org/publications/young-people/disability/games/building_blocks.pdf

За по-комуникативните деца може да се инициират разговори на безопасни и неангажиращи теми, като: въпроси за времето или за видовете транспорт, с които детето е пътувало до мястото на интервюто, което се счита за добър начин за „разчупване на леда“.

Проекта Choice and Change – британско пространно проучване с 12 участници – младежи с обучителни затруднения,използва подходът за разчупване на леда, посредством комикс “All About Me” при събирането на социо-демографска информация от младежите преди първото им интервю {Add to Bibliography and link from here Mitchell, W., Franklin, A., Greco, V. and Bell, M. (2009) Working with children with learning disabilities and/or who communicate non-verbally: research experiences and their implications for social work education, increased participation and social inclusion, Social Work Education, 28, 3, 309-324, 319 включва Във Великобритания Фондацията за хора с обучителни затруднения (Foundation for People with Learning Disabilities) {ADD to bibliography and link from here: http://www.learningdisabilities.org.uk/content/assets/pdf/publications/an_ordinary_life_passport_new.pdf

съвместно с организацията Cafcass ADD to bibliography and link from here:

http://www.cafcass.gov.uk/media/126885/impact_tool_april_2013.pdf

разработват добри примери за такива книжки/ комикси.

Подходящият език на тялото също е ключов фактор при изграждането на доверие. Ако невербалните сигнали не съвпадат с това, което се казва, има голяма вероятност това да предизвика недоверие. Има много различни начини, по които можем да общуваме невербално, като например: мимики, жестове, поза на тялото и докосване. Приемайки отворена поза и бидейки приветлив, спокоен и усмихнат, професионалистът може да помогне на децата да се чувстват по-комфортно. Някои деца често играят на пода с играчките си и специалистът може да седне на пода и да се присъедини към тях.

Данните сочат, че децата общуват най-добре с хора, с които имат добри отношения. { ADD to bibliography and link from here: Thomas, N. and O’Kane, C. (1998) Children and decision making: A summary report (Децата и вземането на решения: обобщен доклад), Swansea: University of Wales Swansea, International Centre for Childhood Studies (Мждународен център за изследване на детското развитие)} Ето защо, е важно професионалистът да изгради ефективни умения за изслушване, в противен случай може да настъпи разрив в общуването. Един от начините за подобряване на уменията за слушане е практикуването на „активно слушане“, което представлява обобщаване на казаното от децата и повтаряне на онова, което смятате, че са имали предвид със съответното изявление. Така детето има възможност да ви поправи, ако не сте го разбрали правилно.

Мозаечният подход {ADD to bibliography and link from here [1]

http://www.participationworks.org.uk/resources/listening-to-young-children-the-mosaic-approach

приема, че децата са „експерти в собствения си живот“ и позволява „снемането“ на техните перспективи посредством разговори, разходки, общи занимания и разсъждения.

Според Франклин и Слопер, работата с млади хора с обучителни затруднения и/ли невербална комуникация отнема време и не е „еднократен акт“. {ADD to bibliography and link from here: Franklin, A. & Sloper, P. (2009) ‘Supporting the participation of disabled children and young people in decision-making’ (Подкрепа на участието във вземането на решения на деца и младежи с увреждания), Children and Society, 3-15.} Поради това, е важно професионалистите да поддържат изградената доверителната връзка с детето по време на отсъствието си, оставяйки нещо, с което да бъдат запомнени – например снимка, а така също и данните си за контакт. Този метод често се използва и от бъдещи родители – осиновители, {ADD to bibliography and link from here:

http://www.bemyparent.org.uk/features/helping-your-child-build-trust-ways-to-deal-with-attachment-issues,68,AR.html

преди детето да е настанено за постоянно при тях. Подобен подход се прилага в Унгария в програмата „жива шамандура“ (‘life-buoy’), разработена от психолог от Центъра за закрила на детето, съвместно с полицията и Центъра за първична грижа (Primary Care Centre) в област Бараня. Родителите дават на детето любима играчка, снимки и данни за контакт, за да намалят травматизиращия ефект от раздялата му със семейството.

Във Великобритания социалните работници, които са помагали на полицията при интервюирането на дете с обучителни затруднения, което е било жертва на сексуална експлоатация, са дали на момиченцето номера на мобилния си телефон, за да може да се свърже с тях по всяко време, ако иска да поговори с някого, и са създали импровизиран календар, където да отброява дните до следващото им посещение. {ADD to Bibliography and link from here:

http://www.bbc.co.uk/news/uk-england-cambridgeshire-25659042.}