България трябва да осигури правото на образованието за всички деца

Read the article in English

България днес е в процес на реформа в образователната си система. Ние призоваваме  правителството да спази своите интернационални задължения и да гарантира, че новият закон ще осигури достъп за децата с увреждания в общообразователната система от  училища, както и достъп до подкрепа и услуги в рамките на общообразователната система за децата, които се нуждаят от такива. България трябва също така да закрие училищата, които разделят децата с увреждания от техните връстници.

Photo: Cross.bg През 2008 съвета на Европейския комитет по социални права (Council of Europe’s Committee on Social Rights) осъди България за нарушение на правото на образование за институционализирани деца с умерени и тежки  интелектуални  затруднения и с множествени увреждания. В много случаи правителството третира тези деца като неспособни на образование, „необучаеми”, поради което практически им отказва достъп до образование изобщо. Решението беше постановено по дело, заведено пред комитета от MDAC (MDAC v. Bulgaria). Организацията предяви  колективна жалба от името на тези деца. В жалба си MDAC посочи, че в България само 6,2% от децата с умерени, тежки или множествени увреждания  посещават училища. Нещо повече, образование е предоставяно често в сегрегирани и поради това - дискриминационни специални училища (3,4%), или в масови училища, но в практиката достъпната подкрепа е недостатъчна.[1]

 След постановяване на решението настъпиха някои промени, но развитието е бавно. България прие няколко стратегии и политики за включващо образование за хора с увреждания, стартираха и пилотни проекти в тази насока.[2] Броят деца със специални образователни потребности посещаващи масови детски градини и училища се е повиши със 74,6% (от 5,573 през 2008 до 9,734 през 2013)[3].

Въпреки този напредък, броят деца и ученици със специални образователни потребности „е само 1,4% от целия брой ученици в образователната система, което е удивително ниско за държава членка на ЕС”.[4] 1,144 деца и младежи със увреждания продължават да живеят в интернати и институции, като само 31 (3,5%) от тях посещават общо училище.[5] България продължава да подържа 71 специални училища, които разделят децата с увреждания от техните връстници,[6]  в които се обучават  3,842 деца.[7]

Реформата в образователното законодателство в България, която сега е на дневен ред, има потенциала да създаде истинска промяна за всички деца с увреждане. Процесът ще бъде внимателно мониториран от членовете на гражданското общество, включително MDAC и други Международни органи. По-късно тази година Европейския комитет по социални права ще постанови Заключителни наблюдения относно представянето на България в областта на образованието и MDAC планира воевременно да предостави релевантна информация на членовета на Комитета. През октомври 2016 г. Комитетът на ООН за правата на детето ще разглежда пък представянето на България в областта на прилагането на правата на детето.

Българското правителство трябва да гарантира, че приобщаването е централният принцип в настоящия процес на законодателни промени. Никое дете не трябва да бъде третирано като „необучаемо”. Всички деца трябва да имат достъп до общообразователни училища и подкрепа, в съгласие с пар.  24 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Настоявамебългарското правителство да:

-          Гарантира, че новият закон за образованието:

o   Разпознава правото на приобщаващо образование за всички деца, включително за всички деца с увреждания;

o   Разпознава правото на всички деца да получават подкрепа и разумни улеснения, финансирани  от държавата,  за достъп до общо образование.

o   Да установи процес по закриване на специалните училища, и да създаде механизми, които да гарантират, че децата с увреждания ще бъдат приобщени в масовите училища в рамките на разумен срок;

o   Под никакви условия детето да не бъде мислено като неспособно да получи образование, като „необучаемо”.

-          Да промотира участието на гражданското общество в  периода на обсъждане и приемане на новия образователен закон, включително на участието  на организации на хора с увреждания и на родители, както и на други представители на гражданското общество.

[7] Български Нациоален статистически институт, вж. тук.